След дългата и изморителна седмица в училище всички членове на туристическия клуб на ПМГ чакаха с нетърпение уикенда, както ученици, така и учители.

Ранобудни потеглихме към нашата дестинация и за кратко време бяхме на стартовата линия - а именно местността Картала в курорта Бодрост. След малко подготовка заметнахме раници през рамо, затегнахме снегоходките и се запътихме към хижата.

Хижа Македония е разположена в седловината Мечи проход /между Голям и Малък Мечи връх/ в Югозападния дял на Рила на 2166м н. в., правейки я една от най-високо разположените хижи на Балканския полуостров.

Двуетажна постройка е построена в далечната 1937 г. Благодарение на доброволния труд и ентусиазъм на любителите на планината и туризма, тя до ден днешен остава запазена. По пътя бяхме придружени от планинари от Национален парк „Рила", които ни обясниха с детайли всичко, което ни интересуваше.

Въпреки, че разстоянието до хижата достига близо 12 км, с приказки и почивки не усетихме как мина времето. Беше неописуема зимна приказка!

След като се настанихме в хижата, всички бързахме за вечерята, приготвена от гостоприемните хижари. Сити и стоплили се, се събрахме около камината и чакахме залезът. Беше невероятна и живописна гледка!

След като изчакахме да се стъмни напълно, наблюдавахме небето, изпълнено с безброй светлини. Същата вечер беше пълнолуние, поради което светлината от луната и звездите се отразяваше още по-силно и ярко в безкрайната бяла покривка на планината. Чувството да бъдеш там, в тази обстановка, с най-близките си хора, бе несъмнено един от най-хубавите моменти! Чувството не би могло да се опише, човек трябва да го преживее! Останалата част от вечерта премина в забавление, разказване на забавни истории около камината, вицове и веселие в столовата! Хижата побира 39 човека, но този уикенд събра 63-ма!!! Господин Влади Стоянов се беше погрижил предварително и от хижата ни раздадоха спални чували, което направи вечерта още по-уютна и топла!

На следващата сутрин всички се събудихме преди изгрев слънце, а сякаш бяхме спали с дни! Това е една от позитивните страни на планината-кара те да се чувстваш пълен с енергия! След като закусихме и се екипирахме наново, част от нас потеглихме към връх Голям Айгидик (2617м). Другите останаха на хижата да съберат сили за слизането обратно. И ето че ПМГ покори още един връх!

След като се събрахме цялата група, беше време да запечатаме този вълшебен уикенд на снимки! Връщането премина сравнително по-лесно и по-бързо, което за нас не беше никак приятно, тъй като колкото по-близо стигахме до автобуса, толкова повече нахлуваха носталгичните чувства!

Всички от групата можем да се съгласим, че този преход бе един от най-добрите и за нищо на света не бихме прекарали този уикенд по друг начин! Разбира се, няма как да не споменем и ролята на учителите за този тйимбилдинг. Г-н Влади Стоянов се бе погрижил за абсолютно всичко и винаги беше на разположение да помогне, когато има проблем! Г-н СпасимирТренчев и г-н Васил Пандурски бяха главните виновни за доброто настроение и веселата обстановка! И не на последно място трябва да споменем, че всеки поход с г-жа Елена Смилкова е едно незабравимо преживяване, и човек дори се пристрастява и чака с нетърпение да получи декларация за следващото приключение!

Снимки: Димитрина Миленкова – 11г клас; Йордан Стоянов – 12д клас; Владимир Стоянов.